Някой, мързелив умник, си седял под дърво от нар, и се почесвал от безделие, да измъдри нещо, каквото и да е, че да си живурка ей тъй на нечий друг гръб, докато плодовете озреят. Ама, на, уви! Толкоз зор да лежи и да се почесва, пък нарът се оказал костелив като орех. Кората му дебела и твърда, а семките с нектар,  лечебен и уникален, сплотени в отряд и трябва да ги чопли, та да ги сортира в своята уста. И започнал той да изрича молби към всеки, който минел покрай него и да проси за себе си блага! *********** Затова не сакам да чета и да казвам молитви,  чужди,  изказани и записани в етера  от някой друг за първи път,  щото изречени и от мен,  те обслужват първоизточника им,  а мен ме зомбират да му служа. Предпочитам с думи мои,  в тишина или пред пропаст,  да призовавам Добрите сили,  енергии и емоции да са с мен!   ЗлТ, 09.06.2023 г.