В житейския си опит до днес, констатирах, че всички институции, в България, от най-високо до най-ниско ниво, са неработещи! Ще споделя преживяванията си с различни институции и техните абсурдни действия спрямо гражданите, преди всичко зависещи от липсата на професионални служители в тях. Да, наясно сме, че там, в държавните институции, всички са като навързани черва! Поради тяхната дължина, ще мине доста време докато се изсерат, но по пътя на преработването на неграмотността си, те, притежателите им, ще се отровят от смесването на толкова много отпадни вещества! Ще съсипят живота и на доста други хора, от които си получават заплатите! А те, естествено, ще им отвръщат със същата емоция, изразена вербално и невербално! По този начин, институциите ще се скапват и от негативната енергия, отправена им от мнозинството! Червата станаха толкова дълги, че се оплетаха в собствената си мрежа, взеха да пропускат и омирисаха цялата ни страна. Поради тази причина, гражданите с по-фини носове, се изнесоха в странство, да дирят препитания... То, не, че там са им цъфнали налъмите и са вързали подходящия им плод, с който да се възвеличават, ама все пак „Трай коньо за зелена трява!“.

Днес става въпрос за всенародно обичаната НАП!

 Повече от десетилетие, щом ми се наложи да получа от НАП удостоверение за тежести, винаги излиза на компютъра им, че дължа неплатен данък. Така е всяка година. Дори се е стигало дотам, че да ми запорират заплатата и да не ми я приведат навреме.

За поредна година се случи същото! И започва една безсънна нощ, да се лутам за нещо, случило се през 2009 г. Наред с въпросите, кога, защо, как, приъства и поредното чувство за вина, за срам и за неизряден гражданин. АбсуЪрд! Някъде на заранта, се сещам, че същия проблем имах и миналата 2018 година. Тогава се запънах и поисках да ми дадат информация за какво точно дължа данък. Познайте! Отговорът беше: “Не знаем, ама излиза. Компютърът не греши!“.  А, аз съм тракийка, потомка на славен и единствен народ, създал циливизацията на Петата раса! Да, чешит съм, особено когато съм уверена в правотата си и във вината на някои, които се опитват да ме оакат! Миналата година изхабих няколко дни, за да разбера, защо и за какво?! Налагаше се, да излизам от работа през тези дни! Да подавам разни молби! Служителите на НАП Бургас да ме разТаКават и разКаТават  от етаж на етаж и от гише на гише! Сигурна съм, че нямам никакви задължения към НАП! Познйте каква беше сумата, която според тях дължах отпреди десет години – 18 лева! Смешно нали, толкова нерви за едни 18 лева! Да, но на мен тая държава, в лицето на управляващите ни, в тяхната цялост и съвокупност, не само от десет години, а от десетилетия наред, стотинка не ми е дала даром! Ей така, някак си за обезщетение или да ми ги опростят, някаква мимолетна радост да ми доставят, та да запърха и моето сърце от щастие, да се обнадежди, да се зарадвам, че живея в прекрасна страна, с вещи управници, ценящи избирателите си! Ама – не! Виж, ако бях Мюфтийство, със сигурност! Еее, сега кво, трябва да си направя институция, или да създам ново вероизповедание, никому ненужно и безполезно! Да, де, обаче, другите религии, с изключение на християнската, подпомагат вярващите си, с каквото се сетите! А християнската, с какво?! Дори служителите й са далеч от народа! Седят си комфортно в храмовете и чакат миряните да отидат при тях! А там, не храмове, а търговски дружества с работно време! А си отишъл петнадесет минута преди работното време, а са ти загасили веднага свещичката, щото ще затварят и няма време да я изчакат да потрепка със светлинката си! Пито, платено, взели са си стотинките, ся голяма работа, една свещ, кво толкова?! Бам в кофата с вода и отново за претапяне! Ей, няма да се наядат! Човека ще сдъвчат за едни допълнителни стотинки! Една молитва не мой си кажеш дори през деня, щото пък около теб кръжат лелички, които непрекъснато нещо забърсват, подмитат, та да се сетиш да не се застояваш много, много там! А пък, аз съм наясно, в работно време не е прието някой да вършее около теб с парцала и метлата! Там, в храма на Бог, очаквам да има тишина, да е уютно, топло, да се чувствам защитена като в бащин дом! Е, нема да се махна! Контакт с Бог моа и да не осъществя, но ша припкам около вас! Наши близки имаха случай, при който правиха помен на близък за четиридесет дни, откакто е напуснал този свят. Обърнаха се към един църковен служител да дойде на помена, да извърши подходящия ритуал, а той представете си - не можете! Отпрати ги с думите: „Не ме занимавайте, отивам да празнувам „Тодоров ден“, ще дойда другата седмица?!“ Да, ербап  поп! Познайте, обърнаха ли се моите близки повече към църквата за нещо си, свързано с каквото и да е по църковните дейности и въпроси. Ами – не! Просто продължиха контактите си с Бог тихомълком, насаме, в собствените си Душа и Сърце! Без съдействието на църковните служители и църквата! Ами аз, колко пъти в тежки за мен времена, незаспивайки през нощта, ми се е искало да избягам, да се приютя, да поговоря с някой, да получа напътствия! Е, и къде според вас е това място?! Според мен, най-подхоящо ми се виждаше Храмът на Исус, с подходящия, вещ отец! Обаче, Църквата през нощта не работи, вратите са здраво залостени, щото там има имане, неизвестно за кого...?! Печално нали?! А има храмове на други религии, които са денонощно отворени... 

Та да си дойдем на моите 18 лева, които се бяха удвоили в продължение на десет години с лихвата!

Първо намирам, че по закон давността им отдавна беше изтекла, тъй като е петгодишна! Защо програмата в компютрите на НАП не ги отхвърля след петгодишна давност, а се налага да ходим, да подаваме молба за опрощение поради давност! Ще ви кажа защо! Защото трябва да демонстрират наличието на мнооого работа, за да може да си назначат някой, с подходящи черва, отговарящи на тяхната система, т.е., схема! Защото този, ще е неграмотен като всички тях, ама все пак ще му се даде една такава молба, да я придвижва насам-натам цял ден, за да може да си оправдае надницата си, която ще е поне пет пъти повече от тези мои 18 лева!

Второ, айде да кажем, че махна с ръка и ги дам за пореден път тези 18 лева, удвоени с лихвата! Къде ще отидат! Преди всичко за увеличаване на заплатите на управляващите и при остатък, за увеличаване заплатите на служителите от НАП!

Няма да им ги дам!!! Запецнах се! Защо ли?

Първо, щото ще дам лош пример на децата си и на хората, с които контактувам и които са на моето дередже! Ще ги подведа по системата „Предай нататък!“.

Второ, няма да отидат за лечение на деца и на хората от народа, с тежки заболявания! Няма да отидат и за помощни средства за нуждаещите си! Няма да отидат да се зарадват върастни хора, или някои обременени от съдбата майки, като им се направи например, едина веселба, или безплатно завеждне на ресторант, на театър, на екскурция или каквото и да е друго, радващо душата дейстие! Иии, най-вече, няма да ги дадат на деца с наклонност към занаяти и творчество, да се развиват и прославят народа ни!

Та, така, плюх си в ръцете и хванах бика за рогата! Викам си, този  път нема да ви се дам! Може да припадна от изблик на адреналин, ама и вас ша докарам до припадък!

Отидох тихо, чинно, възпитано, добронамерено, широко усмихната, каквато съм си по природа, в НАП Бургас. Изтеглих си билетче и зачаках реда си. Щом съобщиха номера на билетчето ми и номера на гишето, отидох и: „Моля да ми простите /сега се пита за какво, но... нейсе/, обадиха ми се, че не могат да ми приведат заплатата, защото съм имала неизплатени данъци към НАП?!“.

След справка в компютъра: „Да, имате, ще трябва да си ги платите!“. А аз: „Всичко съм си платила, няма такова нещо!. В продължение на десет години, всяка година се случва едно и също и всяка година, с изблици на емоции, ми казвате, че вече е уредено и ми давата надлежното удостоверение за липса на тежести?! Искам да ми обясните, за какво е този данък и от коя година?!“. Вече съм се наела да показвам нокти и зъби...

С компютърен глас и компютърно отношение, ми се отговаря: „Идете на горния етаж и позвънете по телефона на № 128!“. Тръгвам, няма асансьор, има вити стъли, етажът е висок, около пет-шест метра. Имам проблеми със здравето, на години съм, започва едно изкачване, изкачване, изкаване и подпиране, щото залитам! С усилие си взимам въздух на горния етаж, звъня на 128 и почти без глас, на пресекулки, казвам: „Изпращат ме от долния етаж за справка!“. Идва служителка на НАП, обяснявам й за какво иде реч. Казва ми да изчакам на стола и влиза в кабинет.

След известно време идва и ми съобщава, че: „Видно от справка в компютъра, миналата година сме ви издали удостоверение за това, че не дължите данъци, обаче в същото време, компютърът дава и информация, че дължите за 2009 година 18 лева, с лихвите двойно повече. Не можем да ви кажем за какво! Грешката е техническа, не сме виновни, т.е., няма виновни! Разходете се някъде наоколо и след половин час елате да ви дадем удостоверението! Налага се да прегледаме разни книжа, за да сме сигурни!“ 

 ...?!... Дааа, филанкишията се е заселил в НАП и ги е превзел, спор в това отношение няма!

Еее, плюх си в ръцете иии: „Техническа ли, как така, значи или техниката ви не е в ред, или някоя служителка, или техническо лице не са си на мястото и трябва да бъдат уволнени!“. И почвам да нареждам..., правила, закони, причинени емоционални вреди и тъй нататък... Жената си стои чинно, скръстила ръце на гърдите си. Стои като стожер! Ама, не! Викам си ей ся ще те разклатя! Да, да й е ясно: „Кой, каквато емоция ми вкарва, такава му връщам в пъти повече, особено при положение, че е безхаберен служител еди къде си...!“.

Успокоих си адреналина, като след оргазъм и си викам, така и така си съсипах деня, я да ида да си доставя друго удоволствие, като вкарам в тричилника една друга служителка в една друга институция, щото те, с лопата да ги ринеш! Това е друга тема и засега няма да я обсъждам.

След час се връщам и поемам, като Тур по въпросните стълби, към заветния № 128, за да ми се съобщи, да отида на долния етаж, на същото гише и служителката ще ми даде удостоверение, че нямам задъжения! Поникнаха ми крила и тръгвам надолу, бавно, бавно, подпирайки се, да не падна, щото ми е притъмняло от недостиг на въздух и има опасност да скондапсам. Добирам се до въпросното гише и там служителката на НАП, ми подава едно листче да го попълня. Оказва се, че е „Искане за издаване на удостоверение“. Попълвам го чинно, подавам го на служителката и чакам. След което: „Какво чакате?!“. Казвам: „Да ми дадете удостоверението!“. А тя: „Как така, ще ви го дам!? Ще дойдете утре и тогава ще си го получите, сега не може!“. „Квооо , утре ли каза?!“. Пак си плюх в ръцете и понеже беше зад стъклена преграда, не моа я добарам за косите, хванах бика за рогата...

Не удостоверение, някои мои части щеше да ми цалува, само и само да се махна!

Та така: „Бебето докато не заплаче, не му дават да яде!“

1 коментар: Толкоз врява, за едни нищо и никакви 18 лева!

Дааа, скъпи сънародници, толкова, щото днес за едно нищо, утре за друго нищо иии накрая ние ставаме едното нищо в Нищото!

Бъдете живи и здрави! Радвайте се на живота и спинкайте сладко, сладко, пък нека коня от рякъта други го дърпат... Всичко добро, животът си тече, с него и ние...

                       12.03.2019 г.                                                    С Уважение: Ваш Тур

                       Гр. Бургас