Нижат се дните като копи пейс,
е, нема друг начин, нали сме във фейс,
или други социални мрежи,
дето паяци, зловредни са изплели за нас,
да им цвъкаме пари, бели, във захлас,
щото като мухи на мед и лапни-шарани, 
омаяни им падаме в капани
и благовеем в безметежна заблуда,
че сме лични и без принуда, 
ни дават възможност да се излъчим, 
с известност и показност фалшива.
Неслучайно ни наричат тълпа,
паплач и електорат, 
а и лайкучки сме също, 
щото не сме в този керван,
който твърдо си крачи напред и нагоре,
износен на нашия гръб, докато падаме надолу.
А Слънцето все тъй безусловно си грее
и Земята ни зове,
но ние сме в заблуда, 
че светът ни принадлежи,
щом в ръцете си, с екран го държим.
Така безметежно си живеем в мечти,
за дестинации, далечни, където да отидем
и не можем да се насладим
на всичкото красиво тук, при нас,
което ни чака да го облагородим,
щото ароматът на нашия дом изчезва,
тъй както изчезват и контактите между нас,
споделени пред огнище  и софра,
на раздумка, със радост и без самота,
щото с ръцете си не споделяме прегръдки,
а държим, екранът студен, 
който ни разделя като кинжал.  

ЗлТ, 16.02.2023 г., 20:10 ч.