Там, нейде в горите,
Елата си стои смирено пред бодлите на Бора.
И чака своя звезден миг, да грейне в Коледната вечер, вместо него.
Щото тъжен е животът на Елата сред борова гора.
Там птички няма и не пеят.
И цветя не цъфтят.
Що ли тъй, Светът е устроен?
А бодлите лековити и ухаещи са,
Но боцнат ли те и кървиш!