Да бъдеш или да не бъдеш? Въпрос - риторичен! Поставен на дневен ред  от древни времена от Душа на кръстопът към неизвестното в самота от липса на смисъл като ненужна и нежалана от никой в този уж Земен рай, от липса на цел и посока,  защото вече е сбъднала всяка своя мечта, с надежда и вяра, че няма да тъне в самота. Ко избере да не бъде, потъва надолу, на Юг, към някоя горска дъбрава, да пребивава в забрава. Ко избере да е на Изток, вече е разбрала, че е безсмислено да изгрява всеки ден и да огрява,  за да е важна и значима за някои,  дето щом уморена се окаже, тутакси ще я напуснат. Ко избере да е на Запад, то ще се наложи да отразява Светлината пак за други в тъмнината! Ко избере да е на Север и горе на върха, то там във висините, стрелката на компаса е нестабилна, щото все ще се намерят злодеи, дето да я люшкат наляво и надясно, с претенции, че не е съвършена. И тъй от древни времена, та и до днес, отговор на този въпрос няма категоричен, щото колкото души, човешки, толкоз пътищата са безброй и началната точка е централна,  щото стартът е известен, а пътят до финала е в мираж. И все пак от старта до финала, една душа, човешка,  заслужава възхвала, че се е осмелила, Да Бъде Мост по Пътя, неизвестен,  за да стартира отново  от финала на друга, близка нея, за която да разказва и да споменава, за да не остане в забрава,  сама в горската дъбрава, щото всяка тука е била да дава и да получава.  
ЗлТ, 03.06.2023 г.