Постигането на мечтите не е толкова трудно, колкото полагането на отговорност за постигнатото и най-вече да се съхраниш от разочарованието и огорчението, с което всяко постижение е съпроводено, като положиш усилие да не изпитваш гняв и злоба, а също и да си задава човек въпроси от рода на това - Срувало ли си е усилието? и Защо ми  трябваше да се набутвам между шамарите? Ми щото пък от тях човек получава опит и поука....., ако човек ги осъзнае, де!!! Благословията и Благодарността са изключително важна част от изпълнението, зарежда с положителна енергия, но не всеки е способен да я приема и отреагира с радостна Благодарност и Благословия! Всичко е взаимодействие и завихряне в кръга на взаимоотношенията, независимо дали е с хора или предмети. Ако отричаш или пренебрегваш себе си, или пък поставяш на пиедестал друг в този свой кръг, резултатът е трагичен, за всички в него. А и е добре мечтите да са си лични, а не свързани с някой друг! Но какъвто и да е резултатът, обичта към себе си, най-вече, е изключително важна, а също и толерантността към хората, които са ти важни, според мен! Каквото и да се случва, човек, ако е човек, следва да си остане Човек и да се опита да остане в тая, своя, постигната вече мечта с Доброто, като си отработи и минусите, приемайки ги, че са за добро. Щото незадоволителното постигане и реализиране на мечта не може да се върне или да се изтрие с гумичка. Вайкането е изключително вредно, щото е изтощително и отнема от Доброто, заложено у всеки един от нас. От друга страна пък, ако човек е наивно добър, около него много лешояди ще има. Балансът е много важен!!! Най-важен, дори! Дори и да рискуваш да останеш сам, но без душевни лешояди, според мен!!!