На сватба сме, на колега, на село, по Южното черноморие.
Разположили сме се на входната тераса за втория етаж, в къщата на младоженеца. Накипрени, весели - все пак сме на сватба.
Една възрастна госпожа, баба на колегата ни, иска да премине, за да влезе вътре на етажа.
Един от колегите, сватбар, се отдръпва, леко се привежда, прави подканящ жест с ръка и много внимателно и учтиво й казва на френски "entree".
Госпожата се развеселява и:
- Ааа, да баба, да, ние, на село, на тва му думаме коридор, пък вие, в града му думате антре...
На сватбата, си прекарахме чудесно - ядохме, пихме и се веселихме...