Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05 15:51 - Моят първи „Поход по пътя на траките Скирмияди“
Автор: belisaaboleon Категория: Туризъм   
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.05 23:16


 

12 май 2018 година е. Поемаме със съпруга ми за гр. Приморско.

Времето е прекрасно по нашето, любимо Южно Черноморие. В автомобила мълчим. Всеки се е съсредоточил в нещо. Нямаме търпение да пристигнем и да сложим старт в замисления поход.

Една част от групата ни чака в градинката, пред Община Приморско, друга се разхожда из града. Събираме се и потегляме към началната точка на похода, а именно природната и историческа забележителност Лъвската глава, величествена, горда, независима и неприкосновена като самия Лъв. Спираме на кръстовището на Перла и извършвам един ритуал. Паркираме колите преди пътя за Светилището Беглик таш и потегляме пешком към връх Калето, където се намира природния и исторически феномен, любимата Лъвска глава. Задавам си въпроса, ще бъде ли възможно да се изкача дотам и да покажа на групичката ни, самата местност. Оказва се, че се изкачваме много приятно, говорейки си, спирайки се отвреме навреме, за да снимаме и да се любуваме на изгледите, които се разгръщат около нас. Следваме маркировката и указателните табели. Слънцето ни влияе добронамерено, приятно е, нито е горещо, нито е хладно. Отвреме навреме полъхва ветрец. Гората е пълна със цъфнала шипка, горски цветенца и билката Мащерка. Снимайки шипковия храст, една дама от групата обещава да напише „Приказка под шипковия храст“. Изразяваме радостно задоволство. Изкачваме връх Калето, почти без почивка, кажи речи на един дъх. На самия връх, от изобилието на дървета, предимно дъб и габър, е малко усойно и хладно. Радваме се на на природно сътворените камъни, изглеждащи по най-различен начин. Оприличаваме ги на някакви фигури. Снимаме. Най-много се зарадвахме на един камък, изобразяващ змийска глава, в чието око, ясно си личеше фигура на патица. Търсим самата Лъвска глава. Промушваме се под свод, образуван от самите камъни. Пръв я намира съпругът ми. Вика ни. Отиваме там и ооо, чудо, под нас се вие самата река Ропотамо и пътя, по който профучават автомобили. Вижда се Аркутино и морето. Прекрасно и незабравимо е. Лично аз се чувствам много важна, горда и независима, като самия Лъв. Усещането ми е несравнимо. Аз съм стопанката на тази прекрасна земя. Идва ми да си разтворя ръцете и да литна. Гърдите ми са изпълнени с въздух и уханието на Природата. Птичките пеят тържествено. През цялото време ни съпровожда песента на Кукувица. Ами сега?! Кой носи пари в себе си, нали има поверие, когато те закука Кукувица, портмонето да е пълно, за да се пълни все повече и повече с пари. На Лъвската глава има влажен мъх, има опасност, стъпвайки там да се подхлъзнеш. Внимаваме, радваме се на изгледите и си говорим за легендите и поверията – за Калето, за Вълчан войвода за траките Скирмияди и за Лъвската глава. Дишаме, дишаме – несъзнателно. Чувствам се жива и изпълнена с вдъхновение и творчески идеи.

Поемаме обратно, все повече сближени и споделяйки си. Все пак за района има легенди за скрити съкровища. Търсим ги, внимаваме и за най-малкия знак, носочващ ни в тази насока. Редно е да се завърнем с намерено съкровище иии, ето, една от нас, радостно се затичва да си вземе, забелязаното от нея съкровище. Цялта група намираме такова. Продължаваме да се спускаме и снимаме всичко забележително по пътя си, дори и престарелите гъбки. При потеглянето ни, лично в мен, липсваше страх от наличието на опасни насекоми или влечуги. Природата там, в този район не ни срещна с такива. Благодарни сме.

Пристигаме при паркираните си автомобили и решаваме с тях да потеглим по черния път до светилището, за да имаме сили да посетим освен него и Залива на Света Петка-Параскева. По пътя срещаме многобройна група от възрастни хора, които са се отправили пешком. Автобусът им бе паркиран преди пътя за светилището. На указателната табела пишеше, че разстоянието е 300 метра и това явно ги е подвело. В действителност пътят е няколко пъти по-дълъг.

Пристигаме на светилището. Посрещат ни две прекрасни, усмихнати и ведри служителки на Община Приморско. Слънчево и спокойно е, почти няма посетители. Решаваме, преди да го посетим и да разкажа на хората легендата за светилището и да се забавляваме, първо да похапнем. Правим си пикник на поляната, под едно дърво, където има скована маса и пейки. Много е удобно. От Община Приморско има бригада, която коси тревата на поляната. Уханието е прекрасно. Иска ми се да легна на Земята и да я прегърна, да й Благодаря за цялта Прелест и Любов, която предизвиква в мен. В мен има толкова Любов, че при положение, че не успея да я покажа и предам, ще се пръсна на безброй малки, клетъчни парченца. Хапваме си и едновременно с това се забавляваме. Получаваме сувенири и творим...

Поотпочинали, решаваме да поведа хората и да направим първите за деня стъпки на светилището. Потегляме през входа. Разказвам легендата и извършваните там ритуали. Преживяваме най-различни емоции. Обръщаме внимание и на най-малките, почти незабележими детайли по мегалитните камъни на светилището, образували са се вследствие на изригнал вулкан преди около 60-70 милиона години назад. Смеем се много на някои от изображенията. Някои от нас чуват за първи път някои названия.

Потегляме към залива Света Петка-Параскева. Тръгваме отляво на светилището и следваме маркировката по пътеката. Снимаме всичко по пътя си, включително зелено гущерче със синя глава и една кафява, мазна наглед змия, наречена от съпруга ми „Слепок“. Пътят се оказва много по-дълъг, отколкото е обозначен на табелата, поставена на входа на светилището. Срещаме множество мегалитни каменни образувания, подобни на тези на светилището Беглик таш, но някои от тях доста поразрушени от човешка ръка. В близост се намираха купчини от дребни камъчета, чакъл и павета. Стигнахме до място, където пътеката се разклоняваше надясно и наляво. Тъй като по лявата пътека видяхме маркировки за туристи, поехме по нея. Изминахме доста голямо разстояние, видяхме морето, но пътеката продължаваше успоредно на него, без ни най-малки индикации, че ще пристигнем на залива. Стигнахме до един кладенец, намиращ се вляво на пътеката, в подножието на красиво оформена голяма скала. За съжаление, кладенецът се оказа задръстен, но имаше вода, естествено мръсна. Чудехме се как на толкова високо място са изградили такъв хубав гладенец. Имаше откъртено парче камък от зида му, но пак изглеждаше привлекателен. Продължихме по пътеката. Част от групата се разочарова, че няма да стигнем по тази пътека до залива. Гледаха на жи-пи-ес, който сочеше, че заливът Света Петка-Параскева сочи в обратна посока и те се спряха. Все пак, аз бях водачът и интуицията ми подсказваше, че съм на правилната пътека. Без хората от групата, поех сама по пътя. Довери ми се един млад мъж, който тръгна с мен. Бях решила, че където и да ме отведе, ще стигна докрая й, пък дори и да бъде в гр. Бургас. Все пак, се чувствах като откривател. Не след дълго се видя заливът – красив и магнетичен.Извикахме на останалите да идват. Премивахме по още по-тънка планинска пътека, извиваща се между камъните, а впоследствие непосредствено на склона на залива. Направи ми впечатление красотата на отсрещния бряг на залива, където се намират останките на Църквата Света Петка-Параскева, построена от тракийкото племе Скирмияди, които първи са приели Християнството през IV-ти век от новата ера. Установяваме, че църквата е с много добре запазени основи, върху които може да бъде отново възстановена. Ще открием банкова сметка за реставрирането й. Със желание оставаме известно време там и си мечтаем, как бихме желали да дойдем тук отново и да прекараме цял ден на залива. Наслаждаваме се на Природата и й се възхищаваме, че ние дарила с такава омайна прелест.

Поемаме обратно. Часът е около 18:00. По пътеката обратно за светилището, ни се открива вляво Маслен нос, с фарът, който не бяхме забелязали на отиване към залива. Правим снимки и видеоклип. Радваме му се. Установяваме, че днес извървяхме доста километри и въпреки това, всички болки по тялото ни са изчезнали. А душите ни и сърцата ни, са изпълнени с много радостни вълнения. Разбираме колко безсмислени са нашите тревоги. Решаваме да продължим походите, като за един ден посетим само една дестинация, за да имаме възможност, установявайки се там, научавайки легендите и свързаните с нея обичаи и ритуали да се забавляваме.

Изпитваам най-вече задоволство, че тези от нас, които пушеха цигари, почти забравиха за тях по време на похода.

Прибирайки се за към вкъщи, чувствах всички клетки по тялото си като трептящи и пеещи цветни минибалончета, бях унесена и размечтана. Тялото ми беше напълно облекчено! Душата ми пееше и танцуваше! Усещането бе така Божествено, сравнимо само след сеансите по холотропно дишане, които съм правила под ръководството на д-р Мариан Господинов и неговата колежка Елена Евтимова от Варна, в създадения от тях Ритрит център.

Благодаря на Бог, че беше с нас и всико приключи повече от задоволяващо, оставяйки незабравими спомени у нас!

Благодаря на Слънцето и на Прекрасната Майка Земя, за чудното време и уюта, който усетих.

Благодаря на всичи, които ми се довериха и тръгнаха с мен на поход.

 

 Б.А.

13.05.2018 г.




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: belisaaboleon
Категория: Други
Прочетен: 29299
Постинги: 42
Коментари: 5
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031