Празиолит

Откъс от книгата „Празиолит“
.......................................................
Ангелче
В Небесното Царство на Бог, живеят малки, големи и още по-големи Ангели, помощници на Бог. Сред Ангелите, безгрижно си живееше едно малко Ангелче, любимец на всички, които наричаха Любов. То бе не само любвеобилно, но смело, сводолюбиво, силно и упорито, малко вироглаво, непредсказуемо, обичащо забавленията, винаги готово да помогне, учтиво, знаещо и можещо. И много често обичаше да се усамотява. Щом желаеше да направи нещо, така се мотивираше, че всички го слушаха притихнали в захлас и не можеха да му откажат нищо или да го възпрат да предприеме нещо. Всички много му се радваха и го обичаха.
Всеки ден, малкото ангелче Любов се рееше из Небесното Царство. Прехвръкваше от облаче на облаче, обикаляше из Вселената и виждаше различни планети. Най много му допадаше и привличаше планетата Земя. Щом се събудеше, отиваше на Земята и й казваше „Добро Утро Прекрасна моя!“ Където и да прелиташе, винаги се завръщаше при неговата любима топчица Земята да си играе. Тя го привличаше с многото си забавни кътчета – поля, гори, планини, ручейчета, езерца, реки, морета, океани и безбрежните пустини. Голямото разнообразие от животинчета и животни. Някои бяха безобидни, други нахални, трети любвеобилни, четвърти красиви и грациозни, имаше и доста, които го плашеха. А тези прекрасни същества хората, бяха също като животните. Имаше и разни движещи се по пътищата, ръмжащи същества, в които седяха хора, но те бяха изключително малко. По моретата и океаните пък имаше други същества с хора, които се плъзгаха по вълните. А други, малко на брой същества летяха над Земята, но това не бяха птици.
Ето днес, Любов отново е седнало на облаче и съзерцава ли съзерцава Земята, живота на и около нея. Отива на нея и невидимо прелита от кътче на кътче, от дом на дом, от животно на животно и от човек на човек. Прииска му се да поживее на тази планета. Прибра се в Небесното Царство и се усамоти няколко дни. Опитваше се да размишлява, но пред очите му непрекъснато се въртеше Прекрасната Земя. Не можеше да си избере място, където да живее. След няколко дни, реши да застане срещу Земята и изстреля с лъка си една стрела. Където се забие стрелата, там ще отиде. И ооо, Чудо! Тя се заби на едно Перфектно кътче на Земята, в близост до три континента, на брега на море и река в планина. Любав захвърли лъка и започна радостно да танцува и да прави пируети. Щастието му беше безгранично. Полетя из Небесната шир и разгледа бъдещата си територия. Всичко там много му допадна. Чувстваше се уютно, комфортно и необичайно. Малко му бе тъжно, че ще напусне настоящия си дом – Небесното Царство, но любопитството, ентусиазмът и предизвикателството му бяха безгранични.
Когато се умори, се прибра при Бог. Отново се усамоти, за да формулира желанието си пред Баща си. След дълги размисли и репетиции, Любов взе решение и чрез телепатия, си записа ден и час за среща с Бог. В уречения ден, се зае да пооправи пренебрегнатата си от много скитосване и игри фасада - разреса си перцата на крилцата, сложи си ангелските атрибути и приведен в подходящ вид се запъти на среща с Бог. Той го посрещна с Цялото Си Могъщество, изразяващ едновременно строгост и обич. Любов пристъпи към Бог и каза: Вселюбящи и Всемогъщи мой Отец, да се слави Твоето Име, да пребъде Твоето Царство, да бъде Твоята Воля, отправям към Теб, едничко свое желание, да ми разрешиш да поживея на Прекрасната ни планета Земя, като оставям продължителността си на живот там в Твоите Ръце за добруването на хората и мястото, където ще бъда. Бог Го погледна строго и с гръмовен глас му отговори: Желанието ти ще бъде изпълнено, но при условие, че ще си избереш родители, чрез които да се родиш и да се установиш на Земята в техния дом. Ангелчето запърха радостно с крилца и затанцува, а Бог го гледаше изпитателно и загадъчно се усмихваше под мустак.
Любов се прибра в покоите си, за да размишлява за избора си на родители на Земята. Реши най-напред да потърси мама и тати, които се намират най-близко до избора на изстреляната от него стрела, тъй като това Ройско кътче на Земята го привличаше като магнит. Приведе се в подходящ ангелски вид и се отправи към Земята. Оказа се, че стрелата е забита в двора на една къща, която го омагьоса с изключителното си вълшебно местоположение. Беше почивен ден. В къщата живееха баба, дядо, леля, мама и тати. Всички много различни. Любов се зае да ги изучава. Най-напред посети баба, тъй като беше в двора и работеше нещо из него с един уред, състоящ се от дървена пръчка, с поставена в долния край полусферично желязо. Оказа се, че това е мотика. Баба пъхаше мотиката в земята и нещо си мърмореше ядосано. Мама приготвяше обяд в постройката към къщата – беше стройна, много красива, но с присвити устни и начумерена. Тати беше при негов приятел, на когото помагаше с някакви дърва. Той беше весел, усмихнат, непрекъснато разказваше нещо. Много красив и строен. Дядо и леля бяха на реката с една кофа и мрежа. Дядо хвърляше разперено мрежата над водата, която потъваше околовръст, след това я издърпваше пълна с риба. Леля събираше рибата от мрежата в кофата. Дядо беше висок, едър, а леля средна на ръст, стройна и красива. Двамата бяха много весели и усмихнати.
Любов се почувства някак си раздвоена и уморена и отиде на брега на реката, където много, най-различни на цвят водни кончета и пеперуди си играеха. Притихна около храстчетата, наблюдавайки игрите им.
...........................................
Б.А.