Изпратено до блога ми, с надежда за публикуване.

Здравейте!
Чувствам необходимост да споделя с Вас следното и да го направя достояние на обществото ни, тъй като искам да разбера, изложеното от мен общественоопасно ли е за обществото ни, или не:
Касае се за държавен съдебен изпълнител Кольо Кръстев при Районен съд Бургас и няколко прокурорки към Районна прокуратура Бургас, които от края на м. декември 2015 г., до днес, съдействат и подкрепят една майка да извършва нарушение на съдебно решение, касаещо режима на свиждане между детето и бащата.
Синът ми се разведе малко, след раждането на сина си по ред причини, които евентуално са тема за друг пост. Постигнаха споразумение със съпругата си, относно режима на свиждане, касаещ бащата и детето и съответната издръжка, както е съгласно законите на РБ, касаещи семейството и децата.
До двегодишна възраст, синът ми, ние – неговите родители и другите му братя, имахме право да виждаме детето всяка първа и трета седмица /събота и неделя/ от 12:00 до 14:00 часа, на смени /време изключително малко за един баща, но за да има мир и разбирателство, се съгласи/, в детски център или навън на разходка, като оставихме този избор на майката на детето. Няма да описваме кошмара, който ни причиниха майката на внука ми – Донка Ташева Ташкова, както и родителите й Петранка и Ташко Ташеви, а също и братът на Донка – Иван Ташков, който веднъж, по време на свиждане с детето, истерично тичаше и крещеше из мола, държеше се ехидно, нахално, агресивно и пр., носейки малкото дете и викайки на баща му: „Вземи, вземи го, ако можеш, да те видя как ще го вземеш, като ти си му никакъв? Вземи го де?“. Без изобщо да се опита да се спре и да успокои детето. Обадихме се на тел. 112, но те избягаха и не дочакаха полицейските служители. В тази връзка имахме образувано изпълнително дело, при държавен съдебен изпълнител Кольо Кръстев. Сигнализирахме го за всичко нередно, но същият през цялото време играеше ролята на пощенска служба, тъй като вместо да предприеме някакво действие, съгласно дадените му правомощия по закон, само препращаше нашите заявления до Донка Ташкова и съответно нейните становища на нас. По време на лятната си отпуска, синът ми имаше право да взема през деня детето си при себе си вкъщи. Подаде молба за съдействие едновременно до съдебния изпълнител и до Отдел „Закрила на детето“ гр. Бургас. Кольо Кръстев се ограничи само с резолюция – да се изпрати копие от заявлението на длъжницата, т.е., на майката на детето - Донка Ташева и на Отдел „Закрила на детето“ гр. Бургас, на които синът ми беше подал вече същото заявление. От отдела ни съобщиха, че не могат да разберат какво точно иска съдебният изпълнител, тъй като дори не им е изпратил някакво предложение за съдействие, което да обсъдят...?! Това заявление, Донка Ташкова подава по друго дело, в което защитавайки себе си, че е изрядна в дните за свиждане, обвинява бащата, че не се интересува от детето и цели единствено да предизвиква скандали.
Впоследствие Кольо Кръстев, състави протокол, който изпрати или предаде единствено на Донка Ташева, който протокол, тя показваше пред полицейските служители, като мотив за отказ да предаде детето на баща му, който вече, след навършване на две годинки, трябваше да взима детето вкъщи, съгласно съдебното споразумение, одобрено от съда. В този протокол, съдебният изпълнител отнема функциите на съда и пише, че по време на свиждането „да присъства и майката“! Според сина ми и нас, неговите близки, би било добре, обаче какво цели с тази „препоръка“ съдебният изпълнител и то, след като Донка Ташева, сама довежда до знанието му това, че е подала жалба до полицията и до О“ЗД“, че бащата на детето пребива нея и „бебето ми“, след което синът ми бе извикан в полицията и му бе съставен предупредителен протокол...?! Същата жалба, Донка не подкрепи с доказателства, а и нямаше как, тъй като синът ми, познаваки я, а също предугаждайки намеренията й, отказваше да се среща насаме с нея. Нещо няма логика, някой да те пребива, че и детето ти и ти да искаш да ходиш при него, в дома му, насаме...?! Ще последват крясъци, викове и пр., и ... „отнемане на родителски права“ на бащата на детето, които тя и без да са отнети, твърди, че са му отнети, например в детската градина, която внука ми посещава и на телефонно запитване от бащата, как е синът му и как се развива, му отговарят: „Майката на детето ни каза да даваме информация само и единствено на родителите й и на брат й!“. След като „умувахме“ вкъщи, какъв е този протокол, който на сина ми не беше изпратен, синът ни написа заявление до ДСИ, който му го изпрати доста след като Донка Ташева го използваше и го развяваше насам-натам. Поискахме на ДСИ Кольо Кръстев отвод, но той отказа. Лично сигнализирах районния прокурор и въпреки, че в НПК пише, че изявлението ми трябва да се документира и прокуратурата да се самосезира – познайте... Впоследствие се отказахме да търсим друг съдебен изпълнител, дори и часте, защото детето растеше и не ни се искаше, някой непознат за него - съдебен изпълнител, полицейски служители и пр., да ходят да го дърпат от майката, тя да го дърпа и пр. Няма как да причиним това на детето, колкото и да им се иска на някои.
Сега, най-интересните официални документи и то не откъде да е, а от прокурорки, които са изпратили неправомерно постановленията си за отказ да се образува досъдебно производство, вследствие на жалби от сина ми, че майката нарушава съдебното решение, не на кой да е, а на майката на детето – Донка Ташкова Ташева, в противоречие на чл. 213, ал 1 от НПК, съгласно който, постановлението за отказ да се образува ДП, следва да се изпрати на жалбоподателя/пострадалия/, т.е., на сина ми. Нарушения, допуснати от прокурорки, ама какво от това и те са хора, и те могат да грешат, да обаче тези грешки, ни причиниха изключително голям емоционален тормоз, за което те носят отговорност. Досега се въздържах да ги коментирам публично, но не и след като самата майка Донка Ташева ги използва, за да твърди, че тя не отказва да дава детето, че баща му си измисля всичко, не се интересува от сина си, а цели единствено да я тормози и то не само нея, а и детето. Сочените по-долу постановления, са издадени доста след като вече е било образувано досъдебно производство...?!
Постановление за отказ да се образува ДП:
№ 11685/2016 г., с дата /моля за внимание/ на съставяне на постановлението – 28.11.2015 г., от прокурор Гинка Чинова, към Районна прокуратура Бургас. В същото постановление са допуснати грешки, вследствие най-вероятно на действието „копи-пейс“... Но по-същественото е, че, в самото постановление се посочва: „Не се сочат свидетели на отказа на маката и възпретястването на свиждането между детето и бащата.“ Да, ама свидетели има – полицейски служители и съответния им доклад, във връзка с това, че са се отзовали на повикване от бащата по тел. 112. Ама, карай да върви, те не са надеждни свидетели... По-нататък, засега няма да коментирам констатациите, но „На Донка Ташева е съставен Протокол за полицейско прдупреждение на основание чл. 56 от Закона за МВР.“. С протокола й е разяснена наказателната отговорност по чл. 182, ал. 2 от НК и привилегията на чл. 182, ал. 3 от НК, от която може да се възползва само веднъж. Да, дотук добе, но Досъдебното производство е образувано в началото на април, следват множество преписки, по които има също съставени протоколи за предупреждение... – без коментар. Няма да коментирам и другите констатации на прокурорката – недоизследвани и непрофесионално логически обосновани.
№ 6523/2016 г., с дата 21.09.2016 г., от прокурор Т. Петрова при Районна прокуратура – гр. Бургас. Констатации: преписката е образувана по жалба на Донка Ташева...?!, следващите ще ги пропусна, но „...имат подписан бившите съпрузи Договор за предоставяне на социална услуга с ЦОП с цел : семейно консултиране и подкрепа.“...?! Да, бива, но при положение, че прокурорката се беше запознала със сочения договор или беше поискала доклад от Отдел „Закрила на детето“, можеше пък и да забележи, че договор има подписан между представители на Център за обществена подкрепа гр. Бургас и самата Донка Ташева, с който тя се задължава да води детето в сградата на ЦОП, баща му да го вижда, вследствие на поискано от него Направление за Социална услуга и подкрепа, чрез заявление до О“ЗД“ Бургас..., и негов подпис липсва в този договор, ама какво от това...?! Да, „На Ташева е съставен предупредителен полиейски протокол като й е разяснена отговорността по чл. 182 ал. 2 от ЗМВР.“...?! Е, кой поред...?! и къде е наказателната отговорност тук, съгласно чл. 182, ал 2 от НК. Само че, защо на Ташева й е съставен протокол, след като тя е подала жалбата...?!, чудя се къде е логиката на прокурорката в написаното...?!
Има още четири такива "логични" постановления за отказ от прокурорки към БРП. Вследствие на подадени жалби до Окръжна прокуратура Бургас, от сина ми, същите са отменени със съответни указания към прокурорките при БРП.
Образуваното ДП, от прокурор Галина Георгиева при БРП, се проточва вече от началото на април 2016 година до днешния ден, като отново, в началото на месец септември тази година, съгласно справка, в сайта на Прокуратурата на РБ, за незнайно за кой пореден път, е поискано удължаване на срока... Сиреч „Трай коньо за зелена трева!“
Да, Донка Ташева, сигурна в "правотата си" и в ненаказуемостта й, вече трети месец не води детето в ЦОП Бургас да се вижда с баща си и от още толкова месеца, тя и родителите й укриват детето в дните за свиждане с баща му...
За сега толкова...
Да, и днес един „психично здрав човек“, въпреки че не ме е виждал никога, ме уведоми, че страдам от параноя, т.е., от мания за преследване, да, обаче само от чуването на гласа му, си личи, че човекът си има проблеми..., да си ги има. Аз му връщам, диагностицирането му спрямо мен, стократно да му се стовари на главата...!!!
Да и сега, пред мен изобщо не съществува дилемата – аз нормална ли съм, защото, с гордост твърдя, че съм много добронамерен и любвеобилен човек, макар и без диплома за бакалавър и пр., ненужни ми да си изкарвам прехраната, съм и прекалено достатъчно образована за неща, които ме касаят, а също и с достатъчно житейски опит! Благодаря на Бог и на родителите си, че откъдето и да ме погледне човек, съм изключителна!
Кой каквото ми пожелава и изпраща – добро или зло, му го връщам, с пожелания да му се случи същото, със стократно по-голяма емоция, сила и енергия!
Благодаря на тези, които прочетоха горното и които са ме разбрали!
Простете ми, при положение, че съм допуснала грешки! Все пак нямам никакви дипломи...
Всичо добро Ви пожелавам!
Златина Терзиева, гр. Бургас
08.09.2017 г.